ГЕРБ: с бодра стъпка по пътя за никъде
Александър МАРИНОВ
Дори от чисто официална позиция (добре проведена и ресурсно обезпечена партия с мощно посланичество в локалната власт и втора по величина парламентарна група) положението и вероятностите на ГЕРБ съставляват изчерпателен интерес. Още по-важно е да се откри дали организацията и нейното управление са извлекли някакви поучения от поредицата тежки електорални и репутационни загуби през последната година. На тази основа би било допустимо да се планува каква тактичност и тактика за възобновяване на въздействието биха избрали някогашните ръководещи и какви са възможностите им за триумф.
Изтеклите 4-5 месеца и одеве извършената национална конференция на ГЕРБ демонстрират, че нищо остаряло не е забравено и нищо ново не е научено. Разбира се, това не значи, че е имало някакви учредения да чакаме генерални промени от въпросния конгрес. И вождът, и обкръжението му, и масата деятели в залата залагат на същото, което са правили и до момента - може би, тъй като имат вяра, че то ще им донесе триумф, а по-вероятно – тъй като друго не могат.
Борисов
демонстрира познатото надменно блаженство,
макар че под тази маска се прокрадват боязън и съмнения към част от доближените му.
Обкръжението му е все по този начин сервилно, без значение че най-малко част от тези хора сигурно кроят и други проекти. Аморфната аудитория в залата е все по този начин покорна, макар че част от деятелите, изключително с позиции в локалната власт, пресмятат какви лупинги биха им дали известни шансове да останат на повърхността след изборите през 2023 година.
ГЕРБ се пробва да покаже самочувствие, само че заявената линия към предварителни избори е по-скоро блъф, целящ лекомислие в редиците, в сравнение с справедлив разбор на обстановката и вероятностите. Проблемът е не толкоз в непоклатимостта на ръководещата четворна коалиция, колкото в ясното схващане, че в случай че не настъпят трагични промени, главната опозиционна партия няма късмет да завоюва едни почтени избори. Особено в случай че отчитаме, че на практика няма изгледи те да бъдат проведени от симпатизиращо й държавно управление.
Освен това, извънредно неубедителна е определената тактичност
да се подлага на критика днешното ръководство
на база съпоставяне с „ достиженията ” на ГЕРБ. Доводите от вида „ какъв брой струваше тока по мое време ” мъчно могат да убедят някого поради пределната изясненост по две точки: първо, че днешните неблагополучия в огромна степен са предопределени от порочния остарял корупционен модел, натрапен от Борисов, и второ, че огромна част от проблемите са провокирани от интернационалните събития и трендове, които милостиво ни заобикаляха през последните 10 години. Ясно е, че страната ни демонстрира цялостна некадърност да работи в изискванията на наслагващи се рецесии, само че неналичието на потенциал не е виновност на това ръководство. Друг е въпросът, че държавното управление и подкрепящото го болшинство не демонстрират необикновен прогрес в „ ученето посредством деяние ”.
По всичко проличава, че ГЕРБ се оказват изцяло неспособни да се поучат от личните си неточности и да ги признаят посредством най-малко някакво – пък било то и лицемерно – разкайване. Трябва да признаем, че това е фактически сложна задача, като имаме поради, че отпред на партията е един – по каноните на партийната идеология – непогрешим и безгрешен политически светец и талант. Тъй като всеки в България знае, че когато става дума за решения
ГЕРБ е Борисов и Борисов е ГЕРБ,
всички ходове на национално ниво са по формулировка само верните, а обяснението за печалните резултати, несъмнено, би трябвало да се търси (ако перифразираме остарелия виц) в Румен Радев и четирите годишни времена.
Поради това събитие ГЕРБ е в невъзможност – няма път напред с Борисов отпред, а Борисов може да бъде заменен, единствено в случай че и когато той самият пожелае. На собствен ред той сега не смее да го направи, тъй като се мъчи да получи гаранции за недостижимост, а такива никой не може и не желае да му даде. Така кръгът се затваря.
Надеждите за победоносно завръщане вследствие на възможен неуспех на днешните ръководещи са илюзорни. Не тъй като подобен неуспех е неосъществим, а тъй като след тях на власт ще пристигна всеки различен, само че не и ГЕРБ (нито индивид, който би партнирал с тях). Положението би могло да се промени единствено при коренно преформатиране, ребрандиране и персонално възобновяване на партията. Но... както казахме, това (поне засега) е задача невъзможна.
Борисов наподобява тотално некадърен да проумее, че
не може да вдигне партията на крайници
с нападки към съперниците и мемоари за „ светлото минало на забележимите резултати ”. Нито той, нито хората към него са способни да предложат нови хрумвания, нови начинания, нови лица, посредством които да стартира последователно и трудно отърсване от позорното завещание. Всъщност, намирането на ново лице не е толкоз мъчно, само че явно Борисов не има вяра на никого и се притеснява, че който и да постави за собствен заместител, първата му работа ще бъде да освободи партията от този непостижим баласт. Като знаем по какъв начин се отнасяше към своите доближени и съратници, включително най-преданите, тези опасения не са лишени от учредения.
Именно по тази причина той пуска такива подмятания, че някои хора в партията „ доста желаят да се отърват от него ”. Стягането на редиците и мотивирането на лоялните обаче ще става все по-трудно, тъй като
лидерът към този момент няма тези властови лостове,
които да подсигуряват послушание.
Вярно е, че мъчно можем да си представим по какъв начин би изглеждал ГЕРБ без Борисов (и дали изобщо би оцелял), само че наближава моментът, когато промяната му към този момент няма да помогне. Партията лети надолу и изхвърлянето на баласта е въпрос на живот и гибел. Скоро единственият излаз ще бъде в спасяването по единично.
Впрочем, това е казусът на всички еднолични партии (понякога неправилно ги назовават лидерски). Истинският водач постоянно мисли какво ще остави след себе си, главатарят се грижи само за своето благоденствие и оцеляване. Дори Национална движение „Симеон Втори" не оцеля, макар че Симеон Сакскобургготски се отдръпна без шумни кавги, а при ГЕРБ възможностите за наред продължение наподобяват оскъдни. Особено в случай че отчитаме, че там към този момент съвсем не останаха хора, способни да мислят изобретателно или най-малко обикновено.
Изглежда драмата ще се повтори като фарс.
Дори от чисто официална позиция (добре проведена и ресурсно обезпечена партия с мощно посланичество в локалната власт и втора по величина парламентарна група) положението и вероятностите на ГЕРБ съставляват изчерпателен интерес. Още по-важно е да се откри дали организацията и нейното управление са извлекли някакви поучения от поредицата тежки електорални и репутационни загуби през последната година. На тази основа би било допустимо да се планува каква тактичност и тактика за възобновяване на въздействието биха избрали някогашните ръководещи и какви са възможностите им за триумф.
Изтеклите 4-5 месеца и одеве извършената национална конференция на ГЕРБ демонстрират, че нищо остаряло не е забравено и нищо ново не е научено. Разбира се, това не значи, че е имало някакви учредения да чакаме генерални промени от въпросния конгрес. И вождът, и обкръжението му, и масата деятели в залата залагат на същото, което са правили и до момента - може би, тъй като имат вяра, че то ще им донесе триумф, а по-вероятно – тъй като друго не могат.
Борисов
демонстрира познатото надменно блаженство,
макар че под тази маска се прокрадват боязън и съмнения към част от доближените му.
Обкръжението му е все по този начин сервилно, без значение че най-малко част от тези хора сигурно кроят и други проекти. Аморфната аудитория в залата е все по този начин покорна, макар че част от деятелите, изключително с позиции в локалната власт, пресмятат какви лупинги биха им дали известни шансове да останат на повърхността след изборите през 2023 година.
ГЕРБ се пробва да покаже самочувствие, само че заявената линия към предварителни избори е по-скоро блъф, целящ лекомислие в редиците, в сравнение с справедлив разбор на обстановката и вероятностите. Проблемът е не толкоз в непоклатимостта на ръководещата четворна коалиция, колкото в ясното схващане, че в случай че не настъпят трагични промени, главната опозиционна партия няма късмет да завоюва едни почтени избори. Особено в случай че отчитаме, че на практика няма изгледи те да бъдат проведени от симпатизиращо й държавно управление.
Освен това, извънредно неубедителна е определената тактичност
да се подлага на критика днешното ръководство
на база съпоставяне с „ достиженията ” на ГЕРБ. Доводите от вида „ какъв брой струваше тока по мое време ” мъчно могат да убедят някого поради пределната изясненост по две точки: първо, че днешните неблагополучия в огромна степен са предопределени от порочния остарял корупционен модел, натрапен от Борисов, и второ, че огромна част от проблемите са провокирани от интернационалните събития и трендове, които милостиво ни заобикаляха през последните 10 години. Ясно е, че страната ни демонстрира цялостна некадърност да работи в изискванията на наслагващи се рецесии, само че неналичието на потенциал не е виновност на това ръководство. Друг е въпросът, че държавното управление и подкрепящото го болшинство не демонстрират необикновен прогрес в „ ученето посредством деяние ”.
По всичко проличава, че ГЕРБ се оказват изцяло неспособни да се поучат от личните си неточности и да ги признаят посредством най-малко някакво – пък било то и лицемерно – разкайване. Трябва да признаем, че това е фактически сложна задача, като имаме поради, че отпред на партията е един – по каноните на партийната идеология – непогрешим и безгрешен политически светец и талант. Тъй като всеки в България знае, че когато става дума за решения
ГЕРБ е Борисов и Борисов е ГЕРБ,
всички ходове на национално ниво са по формулировка само верните, а обяснението за печалните резултати, несъмнено, би трябвало да се търси (ако перифразираме остарелия виц) в Румен Радев и четирите годишни времена.
Поради това събитие ГЕРБ е в невъзможност – няма път напред с Борисов отпред, а Борисов може да бъде заменен, единствено в случай че и когато той самият пожелае. На собствен ред той сега не смее да го направи, тъй като се мъчи да получи гаранции за недостижимост, а такива никой не може и не желае да му даде. Така кръгът се затваря.
Надеждите за победоносно завръщане вследствие на възможен неуспех на днешните ръководещи са илюзорни. Не тъй като подобен неуспех е неосъществим, а тъй като след тях на власт ще пристигна всеки различен, само че не и ГЕРБ (нито индивид, който би партнирал с тях). Положението би могло да се промени единствено при коренно преформатиране, ребрандиране и персонално възобновяване на партията. Но... както казахме, това (поне засега) е задача невъзможна.
Борисов наподобява тотално некадърен да проумее, че
не може да вдигне партията на крайници
с нападки към съперниците и мемоари за „ светлото минало на забележимите резултати ”. Нито той, нито хората към него са способни да предложат нови хрумвания, нови начинания, нови лица, посредством които да стартира последователно и трудно отърсване от позорното завещание. Всъщност, намирането на ново лице не е толкоз мъчно, само че явно Борисов не има вяра на никого и се притеснява, че който и да постави за собствен заместител, първата му работа ще бъде да освободи партията от този непостижим баласт. Като знаем по какъв начин се отнасяше към своите доближени и съратници, включително най-преданите, тези опасения не са лишени от учредения.
Именно по тази причина той пуска такива подмятания, че някои хора в партията „ доста желаят да се отърват от него ”. Стягането на редиците и мотивирането на лоялните обаче ще става все по-трудно, тъй като
лидерът към този момент няма тези властови лостове,
които да подсигуряват послушание.
Вярно е, че мъчно можем да си представим по какъв начин би изглеждал ГЕРБ без Борисов (и дали изобщо би оцелял), само че наближава моментът, когато промяната му към този момент няма да помогне. Партията лети надолу и изхвърлянето на баласта е въпрос на живот и гибел. Скоро единственият излаз ще бъде в спасяването по единично.
Впрочем, това е казусът на всички еднолични партии (понякога неправилно ги назовават лидерски). Истинският водач постоянно мисли какво ще остави след себе си, главатарят се грижи само за своето благоденствие и оцеляване. Дори Национална движение „Симеон Втори" не оцеля, макар че Симеон Сакскобургготски се отдръпна без шумни кавги, а при ГЕРБ възможностите за наред продължение наподобяват оскъдни. Особено в случай че отчитаме, че там към този момент съвсем не останаха хора, способни да мислят изобретателно или най-малко обикновено.
Изглежда драмата ще се повтори като фарс.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ